Дарина Григорова: Западната русофобия се основава на страх от Русия и колониален ламтеж за ресурсите ѝ
Следвайте " Гласове " в
- Добър ден, драги другари, вие сте с телеканала на Александър Валдман, телеканал за хора, които могат и обичат да мислят. Програмата е и с голямо наслаждение желая да показва днешния посетител – за първи път в нашия ефир имаме посетител от България, известната българска учена, историк, Дарина Григорова. Дарина, веселя се да Ви поздравя, добър ден.
- Добър ден, Александър, благодаря за поканата.
- Благодаря Ви, че се съгласихте да вземете присъединяване в нашето предаване. Само за нашите фенове ще направя по-разширено показване на Дарина – тя е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, както и основен редактор на уеб страницата.
Дарина, желая да стартира нашия диалог с Вас, естествено, като експерт по съветска история, с една доста забележителна Ваша книга, огромен труд – книгата се споделя „ Руският феникс сред руското минало и евразийското бъдеще “. Ще приведа един откъс, не от книгата, а от анотацията към нея, изтъквам: „ Новата книга на Дарина Григорова е отдадена на феномена на съветския феникс, на падението и възраждането на съветската държавност в промеждутъка сред 1991 и 2014 година, в дълбока историческа ретроспектива на политическите, обществените и националните процеси, протичащи в пост-съветското пространство. Но най-важното – Дарина Григорова, като същински академик, не се стреми да прикрива историческите обстоятелства със смокиново листо и политкоректност, а назовава нещата с техните имена. Честна история от почтен историк на страниците на тази книга. “ Край на цитата.
Дарина, в анотацията също по този начин са изброени архи-важни въпроси, повдигнати от Вас в книгата и първият от тези въпроси е наименуван по този начин: какво в действителност съставлява най-голямата страна в света – империя ли е, или е национална страна? Такъв е въпросът. Книгата е издадена, написана от Вас, в 2015 година. В Русия тя излезе за първи път през 2018 година. За миналите 6-7 години убедихте ли се в правотата на планове тогава отговор на този подложен въпрос или през днешния ден Вие, като почтен историк, бихте внесли в него корекции?
- Струва ми се, че Русия в действителност е империя-феникс. Руската империя се разсъни или по-скоро – разсъниха я. Но в случай че приказваме за разногласието империя или национална страна, коства ми се, че това е неестествен спор, Збигнев Бжежински доста обичаше да разпространява това подстрекателство, т.е. тази теза опълчва империята и националната страна, а в Русия съществува един дуализъм – имперска национална страна. Не би трябвало да има опълчване и да се внушава, че вие сте нездравословни, дано да се демократизираме, а след това да бъде приключен процесът на съветската нация като всяко друго европейско събитие от 19 век.Тоест, вие като че ли не сте съумели. Това въобще не е по този начин, коства ми се погрешно, тъй като съветският народен образувателен развой постоянно ще бъде отворен, недовършен, той приобщава през съветската просвета, която е европейска – Русия е европеизатор –запазвайки етническата суверенност на всеки народ в границите на Русия. Тук има държавообразуващ, само че не господстващ народ – съветският. И по тази причина имперското и националното са дружно, съчетават се и не би трябвало да се опълчват. Това съгласно мен е напълно лъжливо подстрекателство, по този начин ми се коства.
- Дарина, тогава не мога да не Ви попитам, естествено, оттласквайки се от втората част на книгата, във връзка Евразия – какво Ви се вижда евразийското бъдеще на Русия, изключително в подтекста на днешните събития?
- Като отвод – насилствен, само че отвод – от европоцентризма. За Русия това е потребно, коства ми се. Руската триада в действителност е такава, без значение от политическата система – евразийска държавност, която е свръхцентрализирана, източна държавност; европейска просвета, защото съветската просвета е европейска, не евразийска; и православна нематериалност, с цялата й тръпимост към всички религиозни феномени в имперското пространство. Така че, това се резервира, само че отводът от европоцентризма е реалност.
Аз, несъмнено, съм за огромна Европа, а не за огромна Евразия, в случай че ме питате, само че наклонността на европейския залез се форсира. Специалната военна интервенция (СВО) е имперски поврат за Русия – след Крим, след Сирия, когато тя излезе на Средиземно море, и в този момент, когато тя пази своите. Това е, коства ми се.
- Тогава, изхождайки от казаното от Вас, ще опитам да дефинирам различен въпрос – не го бях възнамерявал, само че той се породи точно до момента в който Ви слушах: евразийският път, за който говорите, значи ли за Русия, че Петър I на вятъра е отворил прозорец към Европа?
- Не бих споделила. В някои връзки това е било " вестернизация ", както той я назовава, това е било неизбежно за Русия. Петър I е направил империя, родила се е Руската империя. Но ми се коства, че Русия гледа на себе си през Европа, а това е, дори можем го назовем идолопоклонническо отношение. И историческата си периодизация Русия прави през европейската история, и всичко останало. Това е нездравословно мислене, тъй като съветската просвета е европейска и Русия е част, самобитна, само че част, от европейската цивилизация. Затова, оттласкването от Европа ще бъде за нея някак освежаващо за мозъка, коства ми се, пречистващо мозъка. Още повече, че Европа въобще не приема Русия. Съвсем по никакъв начин. Русия се протяга, а Европа гнусливо гледа на ресурсите и на всичко. Ако би трябвало да обобщим, Западът е колониален и това постоянно е било отношението към Русия, а руснаците някак наивно се стремят към европейската просвета, която към този момент е в предишното, за жалост.
- Дарина, когато казвате, че руснаците се стремят към европейската просвета, под руснаци имате поради съветския етнос, или необятния смисъл на думата? Самите украинци в миналото се считаха за руснаци, даже и от евреите, когато дойдохме в Израел. В Израел ние сме руснаци.
- Разбира се, руснаци не е етническа характерност. При вас е мъчно да се откри, жестоко казано, породист великорус, в Русия всички имат разнообразни дядовци, баби, и няма подобен етноцентризъм като облик в живота или въобще в мисленето. Този стеснен шовинизъм в Русия е изцяло маргинален. Не, руснак е на първо място културна категория, привързаност към съветската просвета, като се резервира и личната – в случай че сте евреин или малорус, или не знам какво друго, българин, да вземем за пример – вие се съхранявате и се обогатявате. Ако сте от Азия, то вас ви европеизират. Вижте по какъв начин, когато Русия си отиде от Средна Азия, там незабавно остана единствено Азия, а Европа си отиде. Носител на това е съветският народ – всички тези несъгласия, които постоянно са съществували, той с някаква толерантност ги заглажда, без значение от огромната държавна машина. Това са разнообразни неща, само че руснак не е етническа категория. Абсолютно не е. Затова и процесът е отворен. И по тази причина Русия е империя.
- Дарина, благодаря Ви на първо място тъкмо за този отговор, за тези формулировки, които произнесохте. Следващият ми въпрос, желая още един път да потегли от заглавието на Вашата книга, " Руският феникс ". Специално погледнах в енциклопедията и в речника, с цел да дефинира тъкмо какво е това феникс, коя е птицата феникс. Умните хора пишат, че съгласно публикуваната версия мита за птицата феникс е че, предвиждайки гибелта си, фениксът правил самозапалване, след което възкръсвал още веднъж от пепелта. Въпросът може би не е доста, меко казано, елементарен: съгласно Вас войната в Украйна, или специфичната военна интервенция, както също я назовават в Русия, тази специфична военна интервенция за Русия също такова самобитно самозапалване ли е, от което ще последва възобновление?
- В тази обстановка не бих употребила този облик на феникса. По отношение на Русия под феникс имах поради, че тя е способна да се възражда след прелом – в 17-а година, 41-45 година, 91-ва... – в този проект. А СВО, специфичната военна интервенция, по-скоро е съветският боен отговор на гражданската война в Украйна или пост-Украйна. Това по-скоро е избавителна акция. Това по-скоро е способността да защитиш своите. При това те дълго забавиха този развой. Очакването на Минските съглашения беше прекомерно дълго, до момента в който Донбас кървеше. Така че, по-скоро това се случи там. И няма отношение, ще посоча още една теза на Бжежински, че Русия без Украйна не е империя. На мен ми се коства противоположното – Русия няма да бъде империя без Сибир. Украйна за нея е сърцето й – Малорусия, Киев, само че това не е нейната имперскост, дори обърнете внимание, коства ми се, че в 20-те години се появява барон Лебедев и той е Сибирски барон, английската кралица го удостоява с тази купа. Тя не му дава купата барон Украински, защото Британия също е империя и улучва тъкмо там, където е същността на имперското. Така ми се коства.
- Ако приказваме за този човек, Лебедев, Сибирския барон – може би тук въпреки всичко е заложено желанието на Британия да раздели Русия на колкото е допустимо повече хапки?
- Безспорно, това е толкоз тривиално, по този начин да се каже, дори Петлюра е писал за това, че той е съдействал за разделянето на Русия и за освобождението на Европа от съветската опасност. Тоест, това е стара-стара фантазия, Британия е част от тази фантазия, само че тя се цели тъкмо в Сибир, а не в друга част от Руската империя, виждате ли, това ми се стори неслучайно. Аз не знам каква е личността на този барон, само че символиката тук е доста значима. А разделянето на Русия е стратегическа цел на по този начин наречения групов Запад и никой не го крие, прочее.
- За да не се отдалечаваме от Украйна, желая да Ви задам въпрос за тази страна. За никого не е загадка, че през всичките последни съвсем 30 години, повече или по-малко – въпрос на усет е, както се споделя, коя насочна точка ще се вземе. И по този начин, последните съвсем 30 години в Украйна интензивно се култивираше украински шовинизъм и за катализатор на този развой се използваше пламенна русофобия с всички тези известни, популярни изявления като „ москаляку на гиляку “ („ московчанина на клона “, укр. Идиомът стартира да се използва при започване на основаването на Съюз на съветските социалистически републики в началото като „ комуняку на гиляку “ и е израз на последна неприязън, чийто прецизен превод е московчаните да бъдат избесени на клон – б.пр.) и по този начин нататък. Ненавистта към руснаците и Русия след Майдана, съгласно мен, мога отговорно да го заявя, защото отдавана виждам това, което се връши в обществените мрежи, в интернет обществото, освен в Украйна, в случай че съпоставяме с Азербайджан и Армения това, което се връшеше посред им в тези републики точно във устен проект. После се случи и това клане, което продължава и до в този момент. Това, което стана през 14-а година, съгласно мен е безчовечие във връзка с Русия и руснаците. Наред с това, управляващите в Русия до ден сегашен не престават да настояват, че украинците за Русия и за руснаците са приятелски народ, на който националистите, въпреки и по-правилно е да ги назовем нацисти, просто са смлели мозъка на прахуляк. Но може би този ход, на пръв взор неясен, на съветската специфична военна интервенция в Украйна, се изяснява с това, че в лицето на Русия и руснаците в Украйна виждат единствено и само врагове, като в това време украинците в Русия се възприемат като отклонили се от пътя по-малки братя. Доколко сте съгласна с сходни оценки, това не е единствено моята оценка, неведнъж съм срещал такива отзиви. И спомагателен въпрос като историк по Русия, прелестно компетентен историята на славянството – има ли в историята на славянството сходен образец?
- Александър, „ москаляку на гиляку “ е израз от Галиция, това не е Украйна, не е цялата Украйна. И апропо нито в Русия, нито в Съветския съюз, още по-малко в този момент в Руската федерация няма да чуете „ хохлЫ на гиляку “ („ хохлЫ “ е присмехулно название за украинците – б.пр.) Това не е било и няма и да бъде. Но в Украйна има, образуваха се, и това е украинска специфичност, две украински народи – галицийска и малоруска. Това са две империи – Австро-Унгария и Русия – които сътвориха две народи и те са безусловно разнообразни. Галицийската нация, която е в днешна Западна Украйна, е етноцентрична и е настроена към врага, обликът на врага я консолидира – освен руснаци, това са и евреи, и поляци, всички, които не приказват като тях. Включително и украинците на Изток.
А малоруската нация е етнодуалистична, за малорусите – или украинците – няма проблем да бъдат по едно и също време и руснаци, и украинци. Те нямат проблеми с историята си. С това, че в действителност и по начало това е античната Русия, която се назовава Киевска Рус. Галиция, за жалост, окупира политически и идеологически Киев със западна помощ и украинците, които не са инфектирани с тази, бих споделила „ популярност на украинския нацизъм “ – коства ми се, че „ славоукраинството “ е термин, който би трябвало да се употребява по този начин постоянно поради тази квазирелигиозна идеология, която в този момент работи публично в Украйна, доколкото това не са всички украинци. „ Слава на Украйна “ е поздравът на Западна Украйна и този привет се появява вместо поздравът „ Слава на Иисуса Христа “, т.е. те смениха мястото на Христос с облика на Украйна, само че Украйна единствено за тях, с едно възприятие за изключителност. И славоукраинството е доста характерна, идеологическа болест, дори могат да бъдат и руснаци, могат да бъдат и съветски крайни украински националисти, има и такива на изток, и в Беларус, и в Русия – това е „ славоукраински “ проблем, само че в по-голямата част това са украинци, които са под окупацията на тази власт и те са в действителност приятелски народ и те ще останат приятелски народ. Но за Киев те ще бъдат законна цел, в случай че СВО се проточи, просто всеки град, който се освобождава или село, незабавно става законна цел, която те унищожават, стрелят по своите.
Впрочем в едно от последните си изявленията отец Партений, от Михайловка, той почина, убиха го своите, той сподели нещо доста значимо: тези изстрели могат да се считат за разстрел и изяснява, че те не идват от ЛНР, не идват от съветската войска, а това са украинците, които стрелят по Михайловка. И това е революция. Тя постоянно ще бъде в менталността. В фамилиите, във всяка фамилия има подобен разлом, те са като разсечени, христоматиен образец е Николай Бердяев – той се е считал за руснак, а брат му Сергей е считал себе си за украинец. Георгий Вернадски се е считал и за руснак, и за украинец по едно и също време. Относно славяните, Пушкин е споделил доста хубаво, че разногласието на славяните е посред им. За страдание това постоянно е доста гибелно за нас, това са образците със сърбите и хърватите, българите и македонците, руснаците и украинците, за жалост измежду славяните това се среща по-често, в сравнение с измежду други нации и народи, не зная за какво.
- Сега за още една славянска нация – белорусите. В едно изявление, Ваше изявление от 2020 година, анализирайки белоруската цветна гражданска война, Вие казвате, че събитията в Беларус са подготовка за идните митинги в Русия. Дарина, две години по-късно стана ли Вашата прогноза още по-актуална?
- През 20-а година Телеграмната гражданска война, по този начин я нарекоха в Беларус, в действителност е част от мрежата на анти-руската конструкция в Беларус, в Украйна, а също е и предчувстване на огромната премия – Русия. След 24 февруари на мен ми се коства, че съветското общество се сплоти в болшинството си, само че тази мрежа напълно не е изчезнала и никой не знае по какъв начин ще бъде, по-скоро някаква наклонност, контурите на някаква наклонност мога да очертая, само че никаква прогноза не се вземам решение да върша. Но това е част от полето на борбата за Русия – да отрежат в периферията Беларус, Украйна. С Беларус не се получава към този момент, популярност Богу. Но за следващ път има революция в Украйна. В 20 век, при започване на Украинската национална република, имаше Донецка Криворожска република, ето и в този момент – същото, това не е ново, не е и за финален път, мисля. Такава е ориста на тази земя, просто тя не може да бъде независима, не се получава.
- Дарина, в този момент желая да мина към друга тематика. Подготвяйки предаването, четох доста Ваши работи, публикации, изявленията и ме заинтригува доста сериозна публикация, дори бих споделил не публикация, а проучване, наречено „ Русофобията в Русия “, от 2019 година, от която ще преведа откъс, написан от Вас в заключението на публикацията: „ Русофобия? Няма ужасно, най-малко до момента в който властта не я схване като публична политика. Руската русофобия без поддръжката на властта ще остане маргинално и характерно умонастроение, на първо място на част от елита, без значение кой – класов, финансов, съсловен, теоретичен хайлайф – тъй като е правилно наблюдението на Фьодор Тютчев, че основният поръчител на съветското начало е страната или властта, висшата съветска власт, отсам и отговорността лежи върху властта, а не върху русофобите. “ Край на цитата. И тук имам към Вас няколко въпроса. Първо, до каква степен кардинално русофобията в самата Русия се разграничава от русофобията в днешния свят, на първо място в Европа, а и в Америка в не по-малка степен. Съгласна ли сте, че актуалната русофобия, както и културата на анулация на Русия, са аналог на нацистикия или европейския антисемитизъм? Казвайки, че отговорността лежи на управляващите, а не на русофобите, имате поради, че властта основава условия за нейното пораждане сред корупцията и бюрокрацията, непотребната администрация и така нататък, или това е нещо друго? Извинете за дългия въпрос.
- Не, благодаря Ви, Александър, за въпроса, това в действителност е доста забавно събитие – съветската русофобия. Но аргументите за тези две феномени – русофобията на Запада, на западния свят и съветската русофобия – са разнообразни. Русофобията в западния свят се основава, главната й причина е страхът от Русия, тъй като тя е непредсказуема, тя не се подчинява, от една страна, а въпреки това това е това колониално очакване на съветските запаси и възприемането им като свои – това е нещо мое, което по някаква причина още не е пристигнало при мен – някаква ментална пренебрежителност.
Русофобията на западния свят постоянно е била прицелена в съветската страна, т.е. това е рецензия към неприятното самодържие в 19 век, в този момент е към путинизма. Обичайният рефрен е „ ние обичаме съветската просвета, само че ненавиждаме режима “. Това беше до 24 февруари, след това към този момент настъпи тотална русофобия, когато към този момент и Достоевски не обичат, и Пушкин не обичат, и смъкват съветски опери – т.е., това към този момент е лицето, всички маски паднаха и това е същинското лице.
Културата на изтриване, културата на нулиране, да се унищожи тотално всичко съветско, се появи след 24 февруари. Впрочем, в случай че сте обърнали внимание, актуалната русофобия стартира с демонизиране на Путин, само че преди 12-а година, преди Крим и преди Сирия. И повода за това беше законът за ЛГБТ, който забраняваше ЛГБТ пропагандата в Русия измежду децата и учениците, тъй като това е идеологическо средство за послушание на Запада през днешния ден, което унищожава и Европа за жалост. И с това стартира всичко.
А съветската русофобия е плод на комплекса за малоценност. Това може да се назова и „ европобесие “, по Константин Леонтиев и отговорността е на властта в този смисъл, че властта не би трябвало да позволява съветски русофоби до власт. Те са малко, това събитие е от 19 век, само че те не би трябвало да попадат във властта, тъй като Русия е властоцентрична страна и заради това отговорността е дадена на властта, това е доста мощно централизирана власт. Обикновено когато в Русия има двувластие, тя е в доста рисков интервал, историята го е показвала. Даже и за Украйна може да се даде този образец, тези нацисти да вземем за пример бяха незначителен %, дори след Майдана те бяха незначителен %. Но те станаха част от политиката, част от силовите структури, а самата Рада, която е толкоз пъстра от позиция на идеологическите партии, също гласоподава нацистки закони, без значение от това, че публично е разнородна. Тоест когато даже и дребен % е на власт и когато държи руля, той в действителност постанова на болшинството своите визии и заради това отговорността на властта в Русия е доста значима.
А корупция има на всички места, либералите имат подобен рефрен – че се борят с корупцията, изключително в Русия, само че това също е и борба с страната, тъй като въобще либерализма, глобализма – това е разпродажба на страната. Ако сте обърнали внимание на съветските либерали, когато подлагат на критика корупцията, тази рецензия безпосрно е изборна и няма рецензия към частните корпорации, единствено към държавните. Впрочем и на Запад е същото, и там има такова събитие, когато страната незабавно търпи рецензия, а частната корпорация е сякаш свещена крава, към нея няма никаква рецензия. Има подобен колорит, коства ми се.
- Дарина, в този момент бих желал да се обърна към Вашата страна, към България. Честно да си призная, може би това е спомен от моето детство, постоянно, от ученическите години, на нас най-малко ни внушаваха, а и ние сами виждахме, общувахме с български младежи, на мен ми се е случвало персонално да поддържам връзка и тази дума „ братушки “ за нас беше безусловно естествена, безусловно разбираема. Наред с това, евентуално освен аз, а мнозина виждат какво се случва в България и по този мотив пораждат въпроси – вярно ли е съгласно Вас да се твърди, че в модерна България са се отказали от думата „ братушки “ във връзка с руснаците? Действително ли са не запомнили по какъв начин братушките се биха за българите, в Плевен, на Шипка, какъв брой съветски животи бяха отдадени за независимостта на България? Или днешното забравяне има дълбоки исторически корени, доколкото, както с Вас знаем, и в Първата, и във Втората международни войни публично България не беше на страната на Русия, не на страната на Съветския съюз, а на страната на нашите съперници. Русофили срещу русофоби в България – кой побеждава през днешния ден и за какво?
- Братушките са били и постоянно ще бъдат, това няма да изчезне, това послание към руснаците няма да изчезне. От времето на 19 век до в този момент то стои. То изчезна от средствата за всеобща информация, от политическата изразителност, несъмнено, тъй като има голям разлом сред по този начин наречения политически хайлайф и народа и обществото. Има, несъмнено, и един дребен % от интелигенцията, който е ултра-атлантически, само че това по-скоро наподобява служебно, дори не идва от вътрешната страна, това не е идейно положение, а е работно положение. Русофобията е бизнес, освен за политиците, за жалост. Отношението на актуалните българи към Русия, има едно превъзходно стихотворение на българина Дончо Дончев, написал го е през 90-е години, и то е доста познато в Русия и дори има и ария по него, коства ми се: „ Не пипайте Русия, господа “. Ето това стихотворение демонстрира отношението на българите, на болшинството българи. Що се отнася до Първата и Втората международни войни, повода беше нашата „ Украйна “ – това е Македония.
След освобождението на България от Руската империя, и Трети март е нашият народен празник, в Санстефанска България влиза и част от Македония, тъй като тя е част от българската екзархия, т.е. българите са били публично за всички, не е имало такова разбиране „ македонец “, даже и в районен смисъл. Появи се след това, за жалост. Както поляците не можаха да създадат от украинците поляци и ги направиха украинци, същото направиха сърбите и югославяните – направиха от българите в Македония македонци. Такава е обстановката при нас и по тази причина Първата международна война и Втората е борба за Македония, а Русия и в първия, и във втория случай е на страната на Сърбия. Това изяснява нашето присъединяване в този блок. Това е доста стеснен, само че доста значим народен интерес. Впрочем в този момент България съобщи своите ползи и историческата си памет за Македония под натиска на Съединени американски щати и Брюксел, Европейският съюз пази концепцията даже за македонско малцинство в България, каквото не е имало – какъв брой им е мъчно на тях да живеят. И в този момент ние, без никаква, даже и хибридна война, или каквато гори в Украйна, ние предадохме ползите си. Но това изяснява за какво тогава ние сме на другата страна, апропо през Втората международна война нито един български боец не е изпратен на фронта срещу руснаците, руските – това е реалност. Имаше, несъмнено, наши партизани, наш военачалник е бил на Червения площад за първия церемониал на успеха на 24 юни. Така че не всичко е по този начин просто, както в Русия, само че в България постоянно ще има доста топло отношение към Русия. Но тук има един колорит – в дадения миг има американска власт, дори не европейска, Брюксел е като част, координатор на американците може да се каже – американска власт в България и съветско въздействие, защото това е историческо наличие, както и духовно, през Православието. Нашата връзка е доста значима, тъй като ние сме дали духовно просвещение на Русия в Православието – църковнославянският език е средновековният български език, а те са ни дали, съветската страна ни е дала Третата българска страна, т.е. тя е възкресила нашата държавност. И по тази причина в този момент се случва доста корав, бих споделила, целеустремен, сериозен тормоз и борба от всички страни – освен политически, освен от атлантическите медии – срещу Трети март като народен празник, тъй като това е връзка с Русия. И този тормоз доста припомня на отношението в Западна Европа към 9 май – би трябвало просто да се заличи – и в България в този момент се пробват да заличат Трети март, публично. Засега това не се случва, само че то демонстрира, че Западът доста фино схваща тези значими знаци за нас. Ако това е отговор на Вашия въпрос.
- Дарина, в случай че обобщаваме разногласието сред русофили и русофоби, кого бихте нарекли победител през днешния ден? Кой побеждава?
- Русофобите, за жалост, почетно, имам поради политическата уместност, само че русофилите са болшинство. Русофилите са болшинство, което, и това е типично българско, се съпротивлява пасивно. Но това е реалност. Това включва и историческата памет, само че формалната политика е русофобска, въпреки и не дотам обезумяла, както е в Прибалтика или Полша – това е безусловно типично за българите – само че с разнообразни нюанси това съществува, за жалост. Може да се заключи по този начин – на политическо равнище победиха русофобите, а във всичко останало българите са русофили.
- Дарина, кажете апелирам, има ли през днешния ден схващане в България, има ли някакви политически сили, които схващат, че налаганите от Европа наказания против Русия убиват в огромна степен европейската стопанска система, включително, естествено, и българската? Не просто я убиват, с цел да я убият, а убиват съперника на Съединените щати?
- Те го схващат по време на предизборната конкуренция, а след това незабавно го не помнят, като политическа амнезия и по тази причина има доста дребен % гласуващи въобще. Което в действителност ги устройва. Ако приказваме в резюме.
- Сега, идващият ми въпрос – в едно от Вашите изявленията, релативно наскоро, януари 2022 година, Вие казвате, че с цел да бъде Евросъюзът в сигурност, той би трябвало да бъде с Русия. Тези Ваши думи даже бяха изнесени като заглавие. Аз въпреки всичко не желая да наподобявам безсрамен, само че това е като в остарелия анекдот за слона – ще изяде ли вагон рулца? Може и да изяде, само че кой ще му го даде? Или в съответния случай аз въпреки всичко не съм прав?
- Не, Александър, не Вие сте безсрамник, а действителността е цинична. Защото Евросъюзът самичък се трансформира в анти-Европа. И Европа капитулира духовно, с пост-християнството – това е най-чиста духовна капитулация. След нея последва геополитическа капитулация, десуверенизация, Европейският съюз не е върховен, а в този момент се организира и икономическа суицидна политика на наказания, която води до деиндустриализация, в действителност дори Съединени американски щати употребяват тактиката на Рейгън против Съюз на съветските социалистически републики, само че този път против Европейски Съюз. Това е икономическа война като противоположен мат – те принуждават Евросъюза да се самоубие с тези наказания и никой не възразява. Всички схващат, без значение от неграмотността на еврочиновниците, те не са невменяеми, рабират за какво се случва всичко това. Но, никой не се съпротивлява, с дребни изключения, Орбан към момента държи фронта. Но една птичка пролет не прави, въпреки всичко. И като цяло Европейският съюз в този момент е като някакъв групов Горбачов и резултатът ще бъде " катастройка ", в случай че перефразираме по Зиновиев, към това върви всичко. И това е част от тактиката за нулиране, зеления дневен ред – дори и да нямаше Украйна, зеленият дневен ред е унищожителен. Сега Украйна и русофобията са доста комфортно пояснение за същата тази глобалистка наклонност, която унищожава концепцията за Обединена Европа. Точно по този начин ми се коства.
- Дарина, за жалост финален въпрос – в едно неотдавнашно изявление Вие казвате, изтъквам: „ България може да бъде площадка за доближаване и диалог сред Брюксел и Москва, а за какво не и сред Москва и Вашингтон ", в случай че вярно съм превел от български, тъй като преведох с Гугъл translate това Ваше изявление. Дарина, това изявление беше преди 24 февруари, в случай че не се неистина на 18 февруари или най-малко тогава беше оповестено. Днес също ли сте уверена в това, че България може да бъде площадка за доближаване?
- Александър, това беше допустимо и след 24 февруари, само че стана невероятно след първия курс с българско оръжие за Полша, а от Полша то отива в Украйна. И в действителност български снаряди убиват руснаци и украинци. Поради това към този момент е невероятно. Не зная по какъв начин е в Австрия като европейска страна, която може да бъде площадка за диалози сред Съединени американски щати и Русия, без значение от русофобията и в Австрия, само че все пак, може би там е единственото място, което остана. А България можеше да бъде, по отношение на историческия си дълг, тя не постоянно е очевидно с Русия, можеше да бъде отлична площадка, само че нямаше политическа воля, и няма, и преди 24 февруари, за жалост. Нашата политическа воля е ампутирана. Но в този момент това е невероятно точно поради българското оръжие, несъмнено за Полша, посредством медиатор, само че това е граница, която не биваше да прекрачваме българите. Това е доста съществено.
-Дарина, благодаря, голямо благодаря за това доста искрено изявление, ослепително изявление. Лично аз бях разтресен от чутото от Вас. Много съм чел за Вас, чел съм Ваши изявленията, книги, гледал съм, не съм чел книгите към момента, за жалост. Искрено се веселя за нашето запознанство и доста желая да имам вяра, че срещите ни с Вас в ефира ще продължат и в бъдеще. Благодаря. Всичко положително.
- Благодаря.
- Благодаря ви, другари, че бяхте с нас, всичко най-хубаво, бъдете здрави, гледайте нашия канал, с нас в действителност е забавно.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
- Добър ден, драги другари, вие сте с телеканала на Александър Валдман, телеканал за хора, които могат и обичат да мислят. Програмата е и с голямо наслаждение желая да показва днешния посетител – за първи път в нашия ефир имаме посетител от България, известната българска учена, историк, Дарина Григорова. Дарина, веселя се да Ви поздравя, добър ден.
- Добър ден, Александър, благодаря за поканата.
- Благодаря Ви, че се съгласихте да вземете присъединяване в нашето предаване. Само за нашите фенове ще направя по-разширено показване на Дарина – тя е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, както и основен редактор на уеб страницата.
Дарина, желая да стартира нашия диалог с Вас, естествено, като експерт по съветска история, с една доста забележителна Ваша книга, огромен труд – книгата се споделя „ Руският феникс сред руското минало и евразийското бъдеще “. Ще приведа един откъс, не от книгата, а от анотацията към нея, изтъквам: „ Новата книга на Дарина Григорова е отдадена на феномена на съветския феникс, на падението и възраждането на съветската държавност в промеждутъка сред 1991 и 2014 година, в дълбока историческа ретроспектива на политическите, обществените и националните процеси, протичащи в пост-съветското пространство. Но най-важното – Дарина Григорова, като същински академик, не се стреми да прикрива историческите обстоятелства със смокиново листо и политкоректност, а назовава нещата с техните имена. Честна история от почтен историк на страниците на тази книга. “ Край на цитата.
Дарина, в анотацията също по този начин са изброени архи-важни въпроси, повдигнати от Вас в книгата и първият от тези въпроси е наименуван по този начин: какво в действителност съставлява най-голямата страна в света – империя ли е, или е национална страна? Такъв е въпросът. Книгата е издадена, написана от Вас, в 2015 година. В Русия тя излезе за първи път през 2018 година. За миналите 6-7 години убедихте ли се в правотата на планове тогава отговор на този подложен въпрос или през днешния ден Вие, като почтен историк, бихте внесли в него корекции?
- Струва ми се, че Русия в действителност е империя-феникс. Руската империя се разсъни или по-скоро – разсъниха я. Но в случай че приказваме за разногласието империя или национална страна, коства ми се, че това е неестествен спор, Збигнев Бжежински доста обичаше да разпространява това подстрекателство, т.е. тази теза опълчва империята и националната страна, а в Русия съществува един дуализъм – имперска национална страна. Не би трябвало да има опълчване и да се внушава, че вие сте нездравословни, дано да се демократизираме, а след това да бъде приключен процесът на съветската нация като всяко друго европейско събитие от 19 век.Тоест, вие като че ли не сте съумели. Това въобще не е по този начин, коства ми се погрешно, тъй като съветският народен образувателен развой постоянно ще бъде отворен, недовършен, той приобщава през съветската просвета, която е европейска – Русия е европеизатор –запазвайки етническата суверенност на всеки народ в границите на Русия. Тук има държавообразуващ, само че не господстващ народ – съветският. И по тази причина имперското и националното са дружно, съчетават се и не би трябвало да се опълчват. Това съгласно мен е напълно лъжливо подстрекателство, по този начин ми се коства.
- Дарина, тогава не мога да не Ви попитам, естествено, оттласквайки се от втората част на книгата, във връзка Евразия – какво Ви се вижда евразийското бъдеще на Русия, изключително в подтекста на днешните събития?
- Като отвод – насилствен, само че отвод – от европоцентризма. За Русия това е потребно, коства ми се. Руската триада в действителност е такава, без значение от политическата система – евразийска държавност, която е свръхцентрализирана, източна държавност; европейска просвета, защото съветската просвета е европейска, не евразийска; и православна нематериалност, с цялата й тръпимост към всички религиозни феномени в имперското пространство. Така че, това се резервира, само че отводът от европоцентризма е реалност.
Аз, несъмнено, съм за огромна Европа, а не за огромна Евразия, в случай че ме питате, само че наклонността на европейския залез се форсира. Специалната военна интервенция (СВО) е имперски поврат за Русия – след Крим, след Сирия, когато тя излезе на Средиземно море, и в този момент, когато тя пази своите. Това е, коства ми се.
- Тогава, изхождайки от казаното от Вас, ще опитам да дефинирам различен въпрос – не го бях възнамерявал, само че той се породи точно до момента в който Ви слушах: евразийският път, за който говорите, значи ли за Русия, че Петър I на вятъра е отворил прозорец към Европа?
- Не бих споделила. В някои връзки това е било " вестернизация ", както той я назовава, това е било неизбежно за Русия. Петър I е направил империя, родила се е Руската империя. Но ми се коства, че Русия гледа на себе си през Европа, а това е, дори можем го назовем идолопоклонническо отношение. И историческата си периодизация Русия прави през европейската история, и всичко останало. Това е нездравословно мислене, тъй като съветската просвета е европейска и Русия е част, самобитна, само че част, от европейската цивилизация. Затова, оттласкването от Европа ще бъде за нея някак освежаващо за мозъка, коства ми се, пречистващо мозъка. Още повече, че Европа въобще не приема Русия. Съвсем по никакъв начин. Русия се протяга, а Европа гнусливо гледа на ресурсите и на всичко. Ако би трябвало да обобщим, Западът е колониален и това постоянно е било отношението към Русия, а руснаците някак наивно се стремят към европейската просвета, която към този момент е в предишното, за жалост.
- Дарина, когато казвате, че руснаците се стремят към европейската просвета, под руснаци имате поради съветския етнос, или необятния смисъл на думата? Самите украинци в миналото се считаха за руснаци, даже и от евреите, когато дойдохме в Израел. В Израел ние сме руснаци.
- Разбира се, руснаци не е етническа характерност. При вас е мъчно да се откри, жестоко казано, породист великорус, в Русия всички имат разнообразни дядовци, баби, и няма подобен етноцентризъм като облик в живота или въобще в мисленето. Този стеснен шовинизъм в Русия е изцяло маргинален. Не, руснак е на първо място културна категория, привързаност към съветската просвета, като се резервира и личната – в случай че сте евреин или малорус, или не знам какво друго, българин, да вземем за пример – вие се съхранявате и се обогатявате. Ако сте от Азия, то вас ви европеизират. Вижте по какъв начин, когато Русия си отиде от Средна Азия, там незабавно остана единствено Азия, а Европа си отиде. Носител на това е съветският народ – всички тези несъгласия, които постоянно са съществували, той с някаква толерантност ги заглажда, без значение от огромната държавна машина. Това са разнообразни неща, само че руснак не е етническа категория. Абсолютно не е. Затова и процесът е отворен. И по тази причина Русия е империя.
- Дарина, благодаря Ви на първо място тъкмо за този отговор, за тези формулировки, които произнесохте. Следващият ми въпрос, желая още един път да потегли от заглавието на Вашата книга, " Руският феникс ". Специално погледнах в енциклопедията и в речника, с цел да дефинира тъкмо какво е това феникс, коя е птицата феникс. Умните хора пишат, че съгласно публикуваната версия мита за птицата феникс е че, предвиждайки гибелта си, фениксът правил самозапалване, след което възкръсвал още веднъж от пепелта. Въпросът може би не е доста, меко казано, елементарен: съгласно Вас войната в Украйна, или специфичната военна интервенция, както също я назовават в Русия, тази специфична военна интервенция за Русия също такова самобитно самозапалване ли е, от което ще последва възобновление?
- В тази обстановка не бих употребила този облик на феникса. По отношение на Русия под феникс имах поради, че тя е способна да се възражда след прелом – в 17-а година, 41-45 година, 91-ва... – в този проект. А СВО, специфичната военна интервенция, по-скоро е съветският боен отговор на гражданската война в Украйна или пост-Украйна. Това по-скоро е избавителна акция. Това по-скоро е способността да защитиш своите. При това те дълго забавиха този развой. Очакването на Минските съглашения беше прекомерно дълго, до момента в който Донбас кървеше. Така че, по-скоро това се случи там. И няма отношение, ще посоча още една теза на Бжежински, че Русия без Украйна не е империя. На мен ми се коства противоположното – Русия няма да бъде империя без Сибир. Украйна за нея е сърцето й – Малорусия, Киев, само че това не е нейната имперскост, дори обърнете внимание, коства ми се, че в 20-те години се появява барон Лебедев и той е Сибирски барон, английската кралица го удостоява с тази купа. Тя не му дава купата барон Украински, защото Британия също е империя и улучва тъкмо там, където е същността на имперското. Така ми се коства.
- Ако приказваме за този човек, Лебедев, Сибирския барон – може би тук въпреки всичко е заложено желанието на Британия да раздели Русия на колкото е допустимо повече хапки?
- Безспорно, това е толкоз тривиално, по този начин да се каже, дори Петлюра е писал за това, че той е съдействал за разделянето на Русия и за освобождението на Европа от съветската опасност. Тоест, това е стара-стара фантазия, Британия е част от тази фантазия, само че тя се цели тъкмо в Сибир, а не в друга част от Руската империя, виждате ли, това ми се стори неслучайно. Аз не знам каква е личността на този барон, само че символиката тук е доста значима. А разделянето на Русия е стратегическа цел на по този начин наречения групов Запад и никой не го крие, прочее.
- За да не се отдалечаваме от Украйна, желая да Ви задам въпрос за тази страна. За никого не е загадка, че през всичките последни съвсем 30 години, повече или по-малко – въпрос на усет е, както се споделя, коя насочна точка ще се вземе. И по този начин, последните съвсем 30 години в Украйна интензивно се култивираше украински шовинизъм и за катализатор на този развой се използваше пламенна русофобия с всички тези известни, популярни изявления като „ москаляку на гиляку “ („ московчанина на клона “, укр. Идиомът стартира да се използва при започване на основаването на Съюз на съветските социалистически републики в началото като „ комуняку на гиляку “ и е израз на последна неприязън, чийто прецизен превод е московчаните да бъдат избесени на клон – б.пр.) и по този начин нататък. Ненавистта към руснаците и Русия след Майдана, съгласно мен, мога отговорно да го заявя, защото отдавана виждам това, което се връши в обществените мрежи, в интернет обществото, освен в Украйна, в случай че съпоставяме с Азербайджан и Армения това, което се връшеше посред им в тези републики точно във устен проект. После се случи и това клане, което продължава и до в този момент. Това, което стана през 14-а година, съгласно мен е безчовечие във връзка с Русия и руснаците. Наред с това, управляващите в Русия до ден сегашен не престават да настояват, че украинците за Русия и за руснаците са приятелски народ, на който националистите, въпреки и по-правилно е да ги назовем нацисти, просто са смлели мозъка на прахуляк. Но може би този ход, на пръв взор неясен, на съветската специфична военна интервенция в Украйна, се изяснява с това, че в лицето на Русия и руснаците в Украйна виждат единствено и само врагове, като в това време украинците в Русия се възприемат като отклонили се от пътя по-малки братя. Доколко сте съгласна с сходни оценки, това не е единствено моята оценка, неведнъж съм срещал такива отзиви. И спомагателен въпрос като историк по Русия, прелестно компетентен историята на славянството – има ли в историята на славянството сходен образец?
- Александър, „ москаляку на гиляку “ е израз от Галиция, това не е Украйна, не е цялата Украйна. И апропо нито в Русия, нито в Съветския съюз, още по-малко в този момент в Руската федерация няма да чуете „ хохлЫ на гиляку “ („ хохлЫ “ е присмехулно название за украинците – б.пр.) Това не е било и няма и да бъде. Но в Украйна има, образуваха се, и това е украинска специфичност, две украински народи – галицийска и малоруска. Това са две империи – Австро-Унгария и Русия – които сътвориха две народи и те са безусловно разнообразни. Галицийската нация, която е в днешна Западна Украйна, е етноцентрична и е настроена към врага, обликът на врага я консолидира – освен руснаци, това са и евреи, и поляци, всички, които не приказват като тях. Включително и украинците на Изток.
А малоруската нация е етнодуалистична, за малорусите – или украинците – няма проблем да бъдат по едно и също време и руснаци, и украинци. Те нямат проблеми с историята си. С това, че в действителност и по начало това е античната Русия, която се назовава Киевска Рус. Галиция, за жалост, окупира политически и идеологически Киев със западна помощ и украинците, които не са инфектирани с тази, бих споделила „ популярност на украинския нацизъм “ – коства ми се, че „ славоукраинството “ е термин, който би трябвало да се употребява по този начин постоянно поради тази квазирелигиозна идеология, която в този момент работи публично в Украйна, доколкото това не са всички украинци. „ Слава на Украйна “ е поздравът на Западна Украйна и този привет се появява вместо поздравът „ Слава на Иисуса Христа “, т.е. те смениха мястото на Христос с облика на Украйна, само че Украйна единствено за тях, с едно възприятие за изключителност. И славоукраинството е доста характерна, идеологическа болест, дори могат да бъдат и руснаци, могат да бъдат и съветски крайни украински националисти, има и такива на изток, и в Беларус, и в Русия – това е „ славоукраински “ проблем, само че в по-голямата част това са украинци, които са под окупацията на тази власт и те са в действителност приятелски народ и те ще останат приятелски народ. Но за Киев те ще бъдат законна цел, в случай че СВО се проточи, просто всеки град, който се освобождава или село, незабавно става законна цел, която те унищожават, стрелят по своите.
Впрочем в едно от последните си изявленията отец Партений, от Михайловка, той почина, убиха го своите, той сподели нещо доста значимо: тези изстрели могат да се считат за разстрел и изяснява, че те не идват от ЛНР, не идват от съветската войска, а това са украинците, които стрелят по Михайловка. И това е революция. Тя постоянно ще бъде в менталността. В фамилиите, във всяка фамилия има подобен разлом, те са като разсечени, христоматиен образец е Николай Бердяев – той се е считал за руснак, а брат му Сергей е считал себе си за украинец. Георгий Вернадски се е считал и за руснак, и за украинец по едно и също време. Относно славяните, Пушкин е споделил доста хубаво, че разногласието на славяните е посред им. За страдание това постоянно е доста гибелно за нас, това са образците със сърбите и хърватите, българите и македонците, руснаците и украинците, за жалост измежду славяните това се среща по-често, в сравнение с измежду други нации и народи, не зная за какво.
- Сега за още една славянска нация – белорусите. В едно изявление, Ваше изявление от 2020 година, анализирайки белоруската цветна гражданска война, Вие казвате, че събитията в Беларус са подготовка за идните митинги в Русия. Дарина, две години по-късно стана ли Вашата прогноза още по-актуална?
- През 20-а година Телеграмната гражданска война, по този начин я нарекоха в Беларус, в действителност е част от мрежата на анти-руската конструкция в Беларус, в Украйна, а също е и предчувстване на огромната премия – Русия. След 24 февруари на мен ми се коства, че съветското общество се сплоти в болшинството си, само че тази мрежа напълно не е изчезнала и никой не знае по какъв начин ще бъде, по-скоро някаква наклонност, контурите на някаква наклонност мога да очертая, само че никаква прогноза не се вземам решение да върша. Но това е част от полето на борбата за Русия – да отрежат в периферията Беларус, Украйна. С Беларус не се получава към този момент, популярност Богу. Но за следващ път има революция в Украйна. В 20 век, при започване на Украинската национална република, имаше Донецка Криворожска република, ето и в този момент – същото, това не е ново, не е и за финален път, мисля. Такава е ориста на тази земя, просто тя не може да бъде независима, не се получава.
- Дарина, в този момент желая да мина към друга тематика. Подготвяйки предаването, четох доста Ваши работи, публикации, изявленията и ме заинтригува доста сериозна публикация, дори бих споделил не публикация, а проучване, наречено „ Русофобията в Русия “, от 2019 година, от която ще преведа откъс, написан от Вас в заключението на публикацията: „ Русофобия? Няма ужасно, най-малко до момента в който властта не я схване като публична политика. Руската русофобия без поддръжката на властта ще остане маргинално и характерно умонастроение, на първо място на част от елита, без значение кой – класов, финансов, съсловен, теоретичен хайлайф – тъй като е правилно наблюдението на Фьодор Тютчев, че основният поръчител на съветското начало е страната или властта, висшата съветска власт, отсам и отговорността лежи върху властта, а не върху русофобите. “ Край на цитата. И тук имам към Вас няколко въпроса. Първо, до каква степен кардинално русофобията в самата Русия се разграничава от русофобията в днешния свят, на първо място в Европа, а и в Америка в не по-малка степен. Съгласна ли сте, че актуалната русофобия, както и културата на анулация на Русия, са аналог на нацистикия или европейския антисемитизъм? Казвайки, че отговорността лежи на управляващите, а не на русофобите, имате поради, че властта основава условия за нейното пораждане сред корупцията и бюрокрацията, непотребната администрация и така нататък, или това е нещо друго? Извинете за дългия въпрос.
- Не, благодаря Ви, Александър, за въпроса, това в действителност е доста забавно събитие – съветската русофобия. Но аргументите за тези две феномени – русофобията на Запада, на западния свят и съветската русофобия – са разнообразни. Русофобията в западния свят се основава, главната й причина е страхът от Русия, тъй като тя е непредсказуема, тя не се подчинява, от една страна, а въпреки това това е това колониално очакване на съветските запаси и възприемането им като свои – това е нещо мое, което по някаква причина още не е пристигнало при мен – някаква ментална пренебрежителност.
Русофобията на западния свят постоянно е била прицелена в съветската страна, т.е. това е рецензия към неприятното самодържие в 19 век, в този момент е към путинизма. Обичайният рефрен е „ ние обичаме съветската просвета, само че ненавиждаме режима “. Това беше до 24 февруари, след това към този момент настъпи тотална русофобия, когато към този момент и Достоевски не обичат, и Пушкин не обичат, и смъкват съветски опери – т.е., това към този момент е лицето, всички маски паднаха и това е същинското лице.
Културата на изтриване, културата на нулиране, да се унищожи тотално всичко съветско, се появи след 24 февруари. Впрочем, в случай че сте обърнали внимание, актуалната русофобия стартира с демонизиране на Путин, само че преди 12-а година, преди Крим и преди Сирия. И повода за това беше законът за ЛГБТ, който забраняваше ЛГБТ пропагандата в Русия измежду децата и учениците, тъй като това е идеологическо средство за послушание на Запада през днешния ден, което унищожава и Европа за жалост. И с това стартира всичко.
А съветската русофобия е плод на комплекса за малоценност. Това може да се назова и „ европобесие “, по Константин Леонтиев и отговорността е на властта в този смисъл, че властта не би трябвало да позволява съветски русофоби до власт. Те са малко, това събитие е от 19 век, само че те не би трябвало да попадат във властта, тъй като Русия е властоцентрична страна и заради това отговорността е дадена на властта, това е доста мощно централизирана власт. Обикновено когато в Русия има двувластие, тя е в доста рисков интервал, историята го е показвала. Даже и за Украйна може да се даде този образец, тези нацисти да вземем за пример бяха незначителен %, дори след Майдана те бяха незначителен %. Но те станаха част от политиката, част от силовите структури, а самата Рада, която е толкоз пъстра от позиция на идеологическите партии, също гласоподава нацистки закони, без значение от това, че публично е разнородна. Тоест когато даже и дребен % е на власт и когато държи руля, той в действителност постанова на болшинството своите визии и заради това отговорността на властта в Русия е доста значима.
А корупция има на всички места, либералите имат подобен рефрен – че се борят с корупцията, изключително в Русия, само че това също е и борба с страната, тъй като въобще либерализма, глобализма – това е разпродажба на страната. Ако сте обърнали внимание на съветските либерали, когато подлагат на критика корупцията, тази рецензия безпосрно е изборна и няма рецензия към частните корпорации, единствено към държавните. Впрочем и на Запад е същото, и там има такова събитие, когато страната незабавно търпи рецензия, а частната корпорация е сякаш свещена крава, към нея няма никаква рецензия. Има подобен колорит, коства ми се.
- Дарина, в този момент бих желал да се обърна към Вашата страна, към България. Честно да си призная, може би това е спомен от моето детство, постоянно, от ученическите години, на нас най-малко ни внушаваха, а и ние сами виждахме, общувахме с български младежи, на мен ми се е случвало персонално да поддържам връзка и тази дума „ братушки “ за нас беше безусловно естествена, безусловно разбираема. Наред с това, евентуално освен аз, а мнозина виждат какво се случва в България и по този мотив пораждат въпроси – вярно ли е съгласно Вас да се твърди, че в модерна България са се отказали от думата „ братушки “ във връзка с руснаците? Действително ли са не запомнили по какъв начин братушките се биха за българите, в Плевен, на Шипка, какъв брой съветски животи бяха отдадени за независимостта на България? Или днешното забравяне има дълбоки исторически корени, доколкото, както с Вас знаем, и в Първата, и във Втората международни войни публично България не беше на страната на Русия, не на страната на Съветския съюз, а на страната на нашите съперници. Русофили срещу русофоби в България – кой побеждава през днешния ден и за какво?
- Братушките са били и постоянно ще бъдат, това няма да изчезне, това послание към руснаците няма да изчезне. От времето на 19 век до в този момент то стои. То изчезна от средствата за всеобща информация, от политическата изразителност, несъмнено, тъй като има голям разлом сред по този начин наречения политически хайлайф и народа и обществото. Има, несъмнено, и един дребен % от интелигенцията, който е ултра-атлантически, само че това по-скоро наподобява служебно, дори не идва от вътрешната страна, това не е идейно положение, а е работно положение. Русофобията е бизнес, освен за политиците, за жалост. Отношението на актуалните българи към Русия, има едно превъзходно стихотворение на българина Дончо Дончев, написал го е през 90-е години, и то е доста познато в Русия и дори има и ария по него, коства ми се: „ Не пипайте Русия, господа “. Ето това стихотворение демонстрира отношението на българите, на болшинството българи. Що се отнася до Първата и Втората международни войни, повода беше нашата „ Украйна “ – това е Македония.
След освобождението на България от Руската империя, и Трети март е нашият народен празник, в Санстефанска България влиза и част от Македония, тъй като тя е част от българската екзархия, т.е. българите са били публично за всички, не е имало такова разбиране „ македонец “, даже и в районен смисъл. Появи се след това, за жалост. Както поляците не можаха да създадат от украинците поляци и ги направиха украинци, същото направиха сърбите и югославяните – направиха от българите в Македония македонци. Такава е обстановката при нас и по тази причина Първата международна война и Втората е борба за Македония, а Русия и в първия, и във втория случай е на страната на Сърбия. Това изяснява нашето присъединяване в този блок. Това е доста стеснен, само че доста значим народен интерес. Впрочем в този момент България съобщи своите ползи и историческата си памет за Македония под натиска на Съединени американски щати и Брюксел, Европейският съюз пази концепцията даже за македонско малцинство в България, каквото не е имало – какъв брой им е мъчно на тях да живеят. И в този момент ние, без никаква, даже и хибридна война, или каквато гори в Украйна, ние предадохме ползите си. Но това изяснява за какво тогава ние сме на другата страна, апропо през Втората международна война нито един български боец не е изпратен на фронта срещу руснаците, руските – това е реалност. Имаше, несъмнено, наши партизани, наш военачалник е бил на Червения площад за първия церемониал на успеха на 24 юни. Така че не всичко е по този начин просто, както в Русия, само че в България постоянно ще има доста топло отношение към Русия. Но тук има един колорит – в дадения миг има американска власт, дори не европейска, Брюксел е като част, координатор на американците може да се каже – американска власт в България и съветско въздействие, защото това е историческо наличие, както и духовно, през Православието. Нашата връзка е доста значима, тъй като ние сме дали духовно просвещение на Русия в Православието – църковнославянският език е средновековният български език, а те са ни дали, съветската страна ни е дала Третата българска страна, т.е. тя е възкресила нашата държавност. И по тази причина в този момент се случва доста корав, бих споделила, целеустремен, сериозен тормоз и борба от всички страни – освен политически, освен от атлантическите медии – срещу Трети март като народен празник, тъй като това е връзка с Русия. И този тормоз доста припомня на отношението в Западна Европа към 9 май – би трябвало просто да се заличи – и в България в този момент се пробват да заличат Трети март, публично. Засега това не се случва, само че то демонстрира, че Западът доста фино схваща тези значими знаци за нас. Ако това е отговор на Вашия въпрос.
- Дарина, в случай че обобщаваме разногласието сред русофили и русофоби, кого бихте нарекли победител през днешния ден? Кой побеждава?
- Русофобите, за жалост, почетно, имам поради политическата уместност, само че русофилите са болшинство. Русофилите са болшинство, което, и това е типично българско, се съпротивлява пасивно. Но това е реалност. Това включва и историческата памет, само че формалната политика е русофобска, въпреки и не дотам обезумяла, както е в Прибалтика или Полша – това е безусловно типично за българите – само че с разнообразни нюанси това съществува, за жалост. Може да се заключи по този начин – на политическо равнище победиха русофобите, а във всичко останало българите са русофили.
- Дарина, кажете апелирам, има ли през днешния ден схващане в България, има ли някакви политически сили, които схващат, че налаганите от Европа наказания против Русия убиват в огромна степен европейската стопанска система, включително, естествено, и българската? Не просто я убиват, с цел да я убият, а убиват съперника на Съединените щати?
- Те го схващат по време на предизборната конкуренция, а след това незабавно го не помнят, като политическа амнезия и по тази причина има доста дребен % гласуващи въобще. Което в действителност ги устройва. Ако приказваме в резюме.
- Сега, идващият ми въпрос – в едно от Вашите изявленията, релативно наскоро, януари 2022 година, Вие казвате, че с цел да бъде Евросъюзът в сигурност, той би трябвало да бъде с Русия. Тези Ваши думи даже бяха изнесени като заглавие. Аз въпреки всичко не желая да наподобявам безсрамен, само че това е като в остарелия анекдот за слона – ще изяде ли вагон рулца? Може и да изяде, само че кой ще му го даде? Или в съответния случай аз въпреки всичко не съм прав?
- Не, Александър, не Вие сте безсрамник, а действителността е цинична. Защото Евросъюзът самичък се трансформира в анти-Европа. И Европа капитулира духовно, с пост-християнството – това е най-чиста духовна капитулация. След нея последва геополитическа капитулация, десуверенизация, Европейският съюз не е върховен, а в този момент се организира и икономическа суицидна политика на наказания, която води до деиндустриализация, в действителност дори Съединени американски щати употребяват тактиката на Рейгън против Съюз на съветските социалистически републики, само че този път против Европейски Съюз. Това е икономическа война като противоположен мат – те принуждават Евросъюза да се самоубие с тези наказания и никой не възразява. Всички схващат, без значение от неграмотността на еврочиновниците, те не са невменяеми, рабират за какво се случва всичко това. Но, никой не се съпротивлява, с дребни изключения, Орбан към момента държи фронта. Но една птичка пролет не прави, въпреки всичко. И като цяло Европейският съюз в този момент е като някакъв групов Горбачов и резултатът ще бъде " катастройка ", в случай че перефразираме по Зиновиев, към това върви всичко. И това е част от тактиката за нулиране, зеления дневен ред – дори и да нямаше Украйна, зеленият дневен ред е унищожителен. Сега Украйна и русофобията са доста комфортно пояснение за същата тази глобалистка наклонност, която унищожава концепцията за Обединена Европа. Точно по този начин ми се коства.
- Дарина, за жалост финален въпрос – в едно неотдавнашно изявление Вие казвате, изтъквам: „ България може да бъде площадка за доближаване и диалог сред Брюксел и Москва, а за какво не и сред Москва и Вашингтон ", в случай че вярно съм превел от български, тъй като преведох с Гугъл translate това Ваше изявление. Дарина, това изявление беше преди 24 февруари, в случай че не се неистина на 18 февруари или най-малко тогава беше оповестено. Днес също ли сте уверена в това, че България може да бъде площадка за доближаване?
- Александър, това беше допустимо и след 24 февруари, само че стана невероятно след първия курс с българско оръжие за Полша, а от Полша то отива в Украйна. И в действителност български снаряди убиват руснаци и украинци. Поради това към този момент е невероятно. Не зная по какъв начин е в Австрия като европейска страна, която може да бъде площадка за диалози сред Съединени американски щати и Русия, без значение от русофобията и в Австрия, само че все пак, може би там е единственото място, което остана. А България можеше да бъде, по отношение на историческия си дълг, тя не постоянно е очевидно с Русия, можеше да бъде отлична площадка, само че нямаше политическа воля, и няма, и преди 24 февруари, за жалост. Нашата политическа воля е ампутирана. Но в този момент това е невероятно точно поради българското оръжие, несъмнено за Полша, посредством медиатор, само че това е граница, която не биваше да прекрачваме българите. Това е доста съществено.
-Дарина, благодаря, голямо благодаря за това доста искрено изявление, ослепително изявление. Лично аз бях разтресен от чутото от Вас. Много съм чел за Вас, чел съм Ваши изявленията, книги, гледал съм, не съм чел книгите към момента, за жалост. Искрено се веселя за нашето запознанство и доста желая да имам вяра, че срещите ни с Вас в ефира ще продължат и в бъдеще. Благодаря. Всичко положително.
- Благодаря.
- Благодаря ви, другари, че бяхте с нас, всичко най-хубаво, бъдете здрави, гледайте нашия канал, с нас в действителност е забавно.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ